Бяс при кучето

Вирусът на Беса принадлежи към семейство Rhabdoviridae, род Lyssavirus, от серотип I. Има куршумоподобна форма с размери около 100 nm (според различни автори от 80 до 180 nm) и съдържа едноверижна РНК.

Обвивката му е съставена от гликопротеини. Антигенният му състав включва 5 различни белтъчни субстанции, но освен тях и РНК се установяват още и известни количества липиди, въглехидрати, протеинкиназа и РНК-ова полимераза.

Размножаването на вируса става в протоплазмата на гостоприемниковите клетки, като след нарастване на вирионите те пъпкуват и от тях се отделят нови вирусни тела.

При намножаването си в клетъчната протоплазма на инфектираните клетки се формират по няколко колонии от вирусни частици, известни като негриеви телца (Телца на Негри), които имат съществено значение за диагностиката на болестта. В тезителца могат да се открият и вирусните частици - телцата на Volpino.

За определено време може да се открие и в кръвта. Култивира се в суспензии от ганглийни гръбначномозъчни клетки, в клетъчни култури от бъбрек на хамстер и свиня, ендотел на зайчета, диплоидни клетки от човешки произход, както и в някои постоянни клетъчни линии от различни животни.

Чрез продължителни пасажи (съответно 50 - 180) през пилешки зародиши е получен ваксинален вирусен щам с две различни степени на авирулентност, известен като FLURY-LEP и FLURY-НЕР. Тези ваксинални щамове служат за основа на най - новите и най - имуногенните антирабични ваксини.

Те постепенно изместват от употреба вирус "фикс" на Луи Пастьор, получен чрез многократни пасажи на уличния вирус през заек, който е използван успешно повече от сто години в целия свят за получаване на антирабични ваксини.

Вирусът на Беса притежава един груповоспецифичен антиген, който определя и ефикасността на една и съща ваксина във всички краища на света.

Същевременно с някои биологични различия на отделни теренни щамове, отнасящи се предимно към вирулентните им качества, се обяснява тяхната по - висока приспособеност към определените видове животни. На такива различия се дължат и особеностите в епизоотологията и различията в клиниката на уличния (кучешкия) бяс от силватичния (лисичия) бяс, тихия (паралитичния) бяс, разпространен в Южна Америка, арктическия бяс (т.нар. дикование) и др.

Различията между свойствата на отделните теренни и ваксинални щамове се дължат на незначителни промени, установим и единствено с методите на моноклоналните антитела. По този начин се доказва, че и при вируса на беса съществува плуралитет.

Устойчивостта на вируса на беса не е голяма. Той загива при изсушаване за около 15 дни, при температура 45°С - за 24 h, при 58°С - за 30 минути и при 80°С - за 2 минути. Светлината, гниенето, високото рН го инактивират бързо. В стомашен сок се запазва 4_1/2 - 5 h.

Устойчивостта му обаче при лиофилизирано състояние (с години), в глицерин (8 месеца) и при ниски температури (до 901 дни) е голяма.

Обикновените дезинфекционни средства, като натриева основа - 2%, формалин - 3%, вирузан - 4%, хлорна вар или фенол - 5%, го инактивират бързо. Предпочитат се тези, които проникват по - лесно в материите, подлежащи на дезинфекция.