Местни разстройства на кръвообращението

Хиперемия = Местно пълнокръвие

Хиперемията представлява увеличение на кръвното съдържание в даден орган или тъкан надминаващо нормалните граници, при което кръвоносните съдове са препълнени с кръв и в резултат на това са силно разширени. В зависимост от това, в коя част от кръвоносните съдове се развива, хиперемията е артериална или венозна.

Артериална хиперемия

Наблюдава се при засилен приток на кръв към органа или тъканта, като оттичането й е непроменено или слабо увеличено. Артериолите и артериалните-капиляри са силно разширени и изпълнени с кръв, а кръвният ток в тях е ускорен. Причините за възникването на артериална хиперемия са най - различни:

• механични - силно триене
• физични - топлина, слънчеви лъчи и др.
• химични - отрови и др.
• биологични - бактерийни токсини и др.

В едни случаи причините за хиперемия могат да действат периферно, като възбуждат рецепторите и по нервнорефлекторен път предизвикват разширяване на артериалните съдове. В други случаи те могат да действат централно - върху съдодвигателните центрове.

Засегнатият от артериалната хиперемия участък се зачервява поради усиления приток на артериална кръв. Температурата на участъка се повишава с 2 - 3 °С, което лесно може да се установи, когато той е разположен повърхностно.

Може да се наблюдава пулсация при малките артерии, които са силно разширени и се виждат с просто око. Хиперемираният участък увеличава своя обем поради набъбване на тъканите. Набъбването възниква в резултат на увеличаване на пропускливостта на кръвоносните съдове и повишеното кръвно налягане в тях.

Последствията от артериалната хиперемия зависят от мястото и продължителността, а също и от степента на повишаване на артериалното налягане. В хиперемирания участък се повишава обмяната на веществата, усилват се растежът и функцията на органа. Благодарение на това артериалната хиперемия се прилага с лечебна цел при различни патологични процеси в тъканите и органите.

Понякога артериалната хиперемия може да предизвика тежки разстройства в дейността на органите. Особено опасна е артериалната хиперемия в централната нервна система, която е много чувствителна по отношение на измененията в кръвоснабдяването и повишаването на артериалното налягане. Повишеното налягане може да причини скъсване на някой кръвоносен съд и да се получи кръвоизлив. Твърде опасни са кръвоизливите при мозъчните кръвоносни съдове и коронарните съдове на сърцето.

Венозна хиперемия

Получава се при затруднения в оттичането на кръвта в даден орган или тъкан, като прииждането на кръв е нормално.

Причините за венозната хиперемия са предимно от механично естество: запушване на вените, притискане от тумори, отоци, матка с плод и др., които довеждат до затрудняване в оттичането на кръвта и дори до спиране на кръвния отток. Отслабването на сърдечната дейност също може да предизвика венозна хиперемия, особено на ниските телесни части поради забавяне на кръвния ток по посока на сърцето.

Венознохиперемираният участък добива синкаво оцветяване поради обогатяването на кръвта с редуциран хемоглобин, който има син цвят. Температурата на участъка е понижена в резултат на усиленото топлоотделяне и намалената топлопродукция. Обемът на хиперемирания участък е увеличен поради силното разширяване на кръвоносните съдове и изпълването им с кръв, последвано от усилена трансудация и развитие на оток.

Последствията от венозната хиперемия също зависят от мястото, степента на развитие и продължителността й. Поради нарушеното кръвоснабдяване се намалява притокът на кислород и хранителни вещества в засегнатите тъкани. При пълно спиране на кръвния ток във вените (венозна стаза) значително се нарушава обмяната на веществата, което става причина за възникването на некробиотични и некротични процеси в засегнатите тъкани.