Местни разстройства на кръвообращението

Кръвоизливът (хеморагията) е патологичен процес, при който кръвта излиза от кръвоносния съд в околната среда. Той може да бъде външен - когато кръвта се излива извън организма, и вътрешен - когато кръвта се излива в тъканите, органите, кухините на организма. В зависимост от вида на съда кръвоизливът е артериален, венозен или капилярен. Етиологично кръвоизливите се разделят на ректични и диапедетични.

Ректични кръвоизливи. Настъпват поради нарушаване целостта на кръвоносните съдове. Целостта може да бъде нарушена при различните видове травми, разяждане на стената на кръвоносния съд от некротични, язвени и възпалителни процеси, при склероза и дистрофия на съдовете, придружени от повишено кръвно налягане.

Диапедетични кръвоизливи. При тях еритроцитите преминават през стената на кръвоносния съд, която видимо изглежда, че е с ненарушена цялост. Излизането на еритроцитите може да се обясни само с повишената пропускливост на стената на кръвоносния съд.

Причините, обуславящи диапедетичните кръвоизливи, са най - различни: отравяне с арсен, живак, токсините на някои причинители на заразни болести - антракс, чума по свинете и птиците, холера по птиците, някои авитаминози, гладуване и др.

Последствията от кръвоизливите зависят от количеството на изгубената кръв, от мястото и бързината на кръвоизлива. При изгубване на 50 - 60% от кръвта обикновено се стига до смъртта на животното поради настъпилата остра анемия на мозъка и сърдечния мускул.

Независимо от големината кръвоизливите в мозъка са много опасни, дори смъртоносни поради парализирането на важни мозъчни центрове. При бързото изгубване дори на 1/4 или 1/3 от кръвта често се стига до смъртта на животното поради това, че организмът не успява толкова бързо да се приспособи към изменените условия.

При вътрешните кръвоизливи в зависимост от количеството на излязлата кръв и от мястото последствията са различни. Когато кръвта е малко и е попаднала между тъканите, тя се резорбира чрез лимфните пътища, като еритроцитите се лизират. Когато е в по - голямо количество, кръвта се събира между тъканите, като ги разделя, или под кожата, която силно се издува.

На това място се развива възпалителен процес и постепенно кръвта се огражда от съединителнотъканни влакна. Понякога кръвният пигмент може да бъде резорбиран, при което се получават т. нар. кисти.

Повредените кръвоносни съдове - разкъсани и разядени - чрез стесняване на техния просвет, уплътняване на кръвта и образуване на тромби се запушват и кръвоизливът спира.