Местни разстройства на кръвообращението

Емболията представлява запушване на кръвоносен или лимфен съд от различни частици, образували се или попаднали в кръвта. Частицата, която запушва, се нарича ембол. Емболите са от ендогенен или от екзогенен произход. Ендогенните емболи може да бъдат частици от тромби, паренхимни клетки, ракови клетки, мастни капки, газови мехурчета, а екзогенните - въздушни мехурчета, бактерии, паразити и др.

Тромбоемболията се получава, когато откъснала се частица от тромба се понесе от кръвния ток и стигне до кръвоносен съд с просвет, по - малък от размерите на частицата. Този вид емболия се среща най - често и особено при коня и свинята.

Понякога в мезентериалните артерии на коня под действието на паразити се образуват тромби, от които се откъсват частици и запушват клоновете на краниалната мезентериална артерия. При свинете, боледували от хронична форма на червенка, по ендокарда се образуват обложения, от които може да се откъснат частици и да запушат кръвоносните съдове в различни органи.

Мастната емболия се наблюдава при попадане на мастни капчици в кръвния ток. Случва се при счупване на кости, при травматизиране на подкожната мастна тъкан, при изгаряне и др. При тези случаи се нараняват обикновено и вените. Когато те изгубят еластичността си, раните остават отворени и през тях лесно може да попаднат в кръвта мастни частици, които с венозната кръв стигат белодробните капиляри и засядат там.

Понеже мастните емболи са дребни, еластични, понякога те могат да преминат през белодробните капиляри, да попаднат в артериалното кръвообращение и да предизвикат емболии в други органи - мозък, бъбреци и др.

Въздушната емболия се причинява от мехурчета атмосферен въздух, попаднали в големите вени при нараняването им, операции или венозни инжекции, както при разкъсване на белия дроб. Когато броят на въздушните мехурчета е голям, в дясната половина на сърцето се образува голям въздушен мехур, който не може да се придвижи напред. При малък брой въздушните емболи могат да стигнат до белия дроб.

Газовата емболия се среща най - често при водолазите и е причина за така наречената Кесонова болест. Наблюдава се при бързо преминаване от условия с високо налягане към условия с ниско налягане. В този случай разтвореният в кръвта и тъканите азот започва да се освобождава от разтвора и образува голям брой мехурчета в кръвта и тъканите, които предизвикват множество емболии.

Бактерийната емболия се причинява от слепнали в купчинки бактерии, паразитната - от полово незрелите форми на някои паразити, клетъчната - от паренхимн и клетки на далака и черния дроб при травми и дистрофия.

Последствията от емболията зависят преди всичко от значението на органа, в който се развива, а също от вида на ембола. Особено опасна е емболията на коронарните съдове на сърцето и на мозъчните артерии. Емболията на функционално крайни артерии довежда до инфаркт.

Емболите от ракови клетки и бактерии спомагат за разсейването на патологичните процеси в целия, организъм. Мастните емболи, когато са в малко количество, постепенно се осапуняват или биват фагоцитирани от левкоцитите. Въздушните емболи сравнително бързо се резорбират в кръвта и изчезват.