Местни разстройства на кръвообращението

Тромбозата е образуването на плътна маса от кръвни елементи (тромб) в просвета на кръвоносния съд, която маса е здраво прилепнала към съдовата стена. Възникването на тромбозата довежда до по - малко или по - голямо стесняване на просвета на кръвоносния съд, което спъва или напълно спира кръвния ток.

За образуването на тромби съществено значение имат следните три предразполагащи условия: повреждането на съдовата стена, забавянето на кръвния ток и повишената съсирваемост на кръвта.

Съдовата стена може да се повреди в резултат на действието на механични (травми), химични (токсини), термични и други фактори, а също при атеросклероза и токсикоинфекция.

В резултат на повредата вътрешната повърхност на кръвоносния съд става грапава, което спомага за забавяне на кръвния ток.

Освен това повреждането на съдовата стена се придружава от освобождаването на тромбокиназа, която съдейства за съсирването на кръвта и образуването на тромба.

Забавянето на кръвния ток помага за по - лесното утаяване и слепване (аглутиниране) на левкоцитите и тромбоцитите. Повишената съсирваемост (коагулация) в резултат на сгъстяването на кръвта, увеличаването на съдържанието на тромбоцитите, тромбокиназата и др. ускорява тромбообразуването.

При всички случаи на образуването на тромб, изглежда, е необходимо наличието на трите условия. Във всеки отделен случай обаче едно от тях играе водеща роля, а останалите - спомагаща.

В зависимост от строежа си тромбите са червени, бели или смесени. Червените тромби са съставени предимно от еритроцити и фибрин, белите - от тромбоцити, левкоцити и фибрин, а смесените - от редуващи се пластове от еритроцити и левкоцити.

След като бъде образуван, тромбът може да бъде разтопен под действието на протеолитични ензими или бактерии. В първия случай се говори за асептично разтапяне, а във втория - за септично разтапяне.

Асептичното разтапяне се определя от действието на ензимите, които се отделят при разпадането на левкоцитите. По този начин се разнасят напълно или частично белите тромби и се възстановява нормалната проходимост на кръвоносния съд.

Септичното разтапяне става под влияние на бактерии, които са попаднали в тромба по кръвен или лимфен път, и почти винаги се придружава от възпаление на съдовата стена. Този начин на разтапяне може да стане причина за възникване на гнойни огнища в различни органи, където попадат заедно с кръвта инфектирани частици от разтопения тромб.

Когато не е разтопен, тромбът претърпява различни изменения. В едни случаи се подлага на организация в резултат на прорастването му със съединителна тъкан, проникваща от стената на кръвоносния съд. При прорастването част от масата на тромба се резорбира, поради което в него се образуват канали - канализация на тромба.

През каналите, които са съединени помежду си, кръвообращението може да бъде възстановено. В други случаи тромбът се импрегнира с калциеви соли - калцифицира се - или се превръща в истински камък в кръвоносния съд. Подобни камъни може да се образуват както в артериите (артериолити), така и във вените (флероболити).

Последствията от тромбозата за организма зависят от размера на тромба, бързината и мястото на образуването, начина на разтапянето - септично или асептично. Колкото по - голям е тромбът, толкова повече се стеснява просветът на кръвоносния съд и толкова по - тежко се нарушава кръвният ток.

Бързото образуване на тромба предизвиква рязко нарушаване на кръвоснабдяването на съответните тъкани, вследствие на което може да настъпят анемия, дистрофия и некроза. При образуването на тромб в кръвоносните съдове на важни органи - сърце и главен мозък - може в значителна степен да се наруши тяхната дейност. Септичното разтапяне на тромбите нанася по - големи вреди и представлява по - голяма опасност за организма, отколкото асептичното.

Снимка: atencionvascular.com