Слон

Хобот

Хобота е синтез между носа и горната устна на слона. Има цилиндрична форма и е най-важният му орган. Африканските слонове са оборудвани с два пръстоподобни издатъка на върха на хобота си, докато Азиатските - имат само един. Хобота на слона е достатъчно чувствителен, за да вземе дори едно стръкче трева, но и достатъчно силен, за да откъсне клони от дърво.

Слоновете са тревопасни животни. Притежават зъби пригодени за рязане и откъсване на растителни продукти. С хобота си успяват да достигнат листата или плодовете, намиращи се високо по дърветата. Ако  хранате е твърде високо слона блъска дървото за да паднат неговите плодове. Колко умно, нали?!

Използват хобота си и за пиене. Слоновете могат да засмучат вода в своя хобот до 14 литра и след това я пускат в устата си. Слонът също така смуче вода за да се пръска по тялото по време на къпане.

Пръскат се и с мръсотия и кал, която след като изсъхне действа отлично за защита от слънцето. Когато плува хобота на слона е отличен "шнорхел".

Този придатък играе ключова роля и в много социални взаимодействия. Слоновете се поздравяват като си преплитат хоботите, подобно на едно ръкостискане. Те ги използват по време на игра, борба, галене по време на ухажване.

Слона  използва хобота си и като обонятелен орган. Чрез повдигане във въздуха и въртене от едната страна към другата, като перископ, той може да определи местоположението на приятели, врагове и хранителни източници.

Бивни

Бивните са вторият ред от горните резци на слона. Те растат непрекъснато, като тези на мъжките растат около 18 см на година. Бивните се  използват за копаене на вода, сол, и корени. В допълнение, те се използват за маркиране на дървета, за да се установи територията, а понякога и като оръжие.

Подобно на хората, които обикновено си служат с дясна или лява ръка, слоновете обикновено си служат с лявата или дясна бивна. Доминиращата бивна обикновено е по-къса и заоблена от износването.

Мъжките и женски Африкански слонове са с големи бивни, които достигат над 3 м (10 фута) дължина и тегло над 90 кг. При Азиатските видове само мъжките имат големи бивни. Женските имат много малки бивни или те липсват напълно. Бивните при Азиатските мъжки слонове са по-тънки и леки и достигат до 39 кг. Слонските бивни са много ценни и са основна причина за бракониерство и убиване на тези прекрасни животни.

Някои изчезнали роднини на слоновете са имали бивни и на долната челюст, в допълнение към горните им челюсти, като Gomphotherium, или само на долна челюст, като Deinotherium.

Зъби

Зъбите на слоновете са много по-различни от тези при повечето други бозайници. През целия си живот, обикновено имат 28 зъба:

• Двата горни резеца – това са бивните зъби
• Млечни прекурсори
• 12 предкътника (премолара) - 3 от всяка страна, на всяка челюст
• 12 кътника (молара) 3 от всяка страна на всяка челюст

За разлика от повечето бозайници, на които първо растат млечни зъби и след това биват заменени с постоянен набор от постоянни зъби, слоновете подменят своите зъби през целия си жизнен цикъл. Зъбите за дъвчене се заменят пет, или, много рядко - шест пъти в живота на един слон.

Новите зъби не заместват старите, като изникват вертикално под тях както при хората. Вместо това, новите зъби растат в най - задната част на устата и бутат големите зъби към предната част.

Абсцеси на дъвчещите зъби, както и на бивните са често срещан проблем при слоновете и могат да доведат до преждевременна смърт.

Ако не беше износването на зъбите им, метаболизма на слоновете би им позволил да живеят много по - дълго. Въпреки това, тъй като повечето местообитания на слоновете са унищожени, тяхното жизнено пространство става все по-малко и възрастните вече нямат възможност да се скитат в търсене на по - подходящи храни и умират от глад в по-ранна възраст.

Кожа

Кожа на Африкански слон (Снимка 1)

Кожа на Азиатски слон (Снимка 2)

Слоновете са дебелокожи животни и кожата им е дебела около 2.5 см. Въпреки това, кожата около устата и вътрешната част на ухото е тънка като хартия.

Обикновено, кожата на един Азиатски слон е покрита с повече косми от Африканския му роднина. Това е най-забележимо при младите индивиди. Азиаските слончета обикновено са покрити с дебел слой от кафеникаво-червен мъх. Когато порастнат, тази "коса" потъмнява и става по-рядка, но винаги  остава върху тях.

Слоновете обикновено са сиви на цвят, но Африканските много често биват кафяви или червеникави от калта, с която се мажат.

Пръскането с кал е важно за слоновете не само заради социалните им контакти, но и заради защитата на кожата от ултравиолетова радиация.

Макар и груба, кожата на слона е много чувствителна. Без редовни кални бани за да я предпази от изгаряне, ухапвания от насекоми и загубата на влага, кожата на слона би претърпяла сериозни щети. След къпане, слонът обикновено използва хобота си за да се напръска с кал.

Пръскането с кал помага на кожата и при регулирането на телесната температура. Слоновете имат затруднения в топлообмена през кожата, тъй като, пропорционално на размера на тялото, те имат много малко кожа. Съотношението на масата на слон с повърхността на кожата му е много пъти по-малка от тази при човека.

Крайници и ходила

Kраката на слона са много мощни, тъй като те трябва да носят неговото огромно тяло. Слонът се нуждае от по-малко мускулна сила за да носи теглото си заради изправените си крака и голямата площ, която заемат те. По тази причина един слон може да остане прав за много дълъг период от време без да се умори. В действителност, Африканските слонове рядко лежат освен ако не са болни или ранени. Индийските слонове, за разлика от тях, обичат да си полягват по-често.

Слонът има почти кръгли ходила. Африканските слонове имат 3 пръстоподобни израстъка на всеки заден крак и 4 - на всеки преден. Индийските слонове имат 4 на задните крака и 5 на предните. Под костите на стъпалото има мека гелообразна тъкан, която действа като възглавница или амортисьор. Под напора на теглото на слона ходилото се издува и спада, когато слона си вдигне крака. Един слон може да потъне дълбоко в калта, но може да изтегли краката си лесно, защото те стават по-малки, когато са във въздуха.

Слоновете плуват много добре, но не могат да се движат в тръс,  да скочат или да бягат в галоп. Те имат два начина на предвижване: бавно вървене и по-бърза походка, която наподобява тичане.

Когато слона върви, краката му наподобяват махала, като бедрата и раменете му се повдигат и снижават в зависимост от движението на крака. Бързата походка на слона наподобява бягане с тази разлика, че винаги има поне един крак, който е на земята.

Използвайки тази бърза походка слонът в определен момент винаги е с 3 крака във въздуха и само един на земята. Изследванията в Тайландски център за опазване на слоновете показват, че бързо движещите се слонове тичат с предните си крака, но "вървят" с задните си крака.

Нормалната скорост на движeние на слона е  8 км/ч, но те могат да достигнат скорост до 40 км/ч (25 mph), като в същото време използва същата походка.

В изследванията направени в Тайландският център за опазване на слоновете, наблюдаваните животни достигат скорост от 18 км/ч (11 mph). С тази скорост най-различни четириноги създания се движат в галоп, независимо от дължината на краката си. Науки като кинетиката могат да обяснят разликата между придвижването на слонове и другите животни.

Уши

Уши на Азиатски слон (Снимка 1)

Уши на Африкански слон (Снимка 2)

Големите уши на слона са много важни за регулиране на температурата му. Слонските уши са направени от много тънък слой кожа, опъната над хрущяла и гъста мрежа от кръвоносни съдове.

В горещите дни слоновете клатят ушите си постоянно, като създават лек бриз около себе си. Този бриз охлажда кръвоносните съдове, а след това и охладената кръв цикулира през останалата част от тялото на животното. Горещата кръв, навлизаща в ушите може да се охлади до десет градуса по Фаренхайт преди да се върне към тялото.

Различията в размерите на ушите между Африканските и Азиатските слонове може да се обясни отчасти с тяхното географско местообитание.

Африканските слонове живеят по близо до екватора, където е топло. Поради това те имат по-големи уши. Азиатските слонове живеят по на север, където климата е по-хладен и поради това имат по-малки уши.

Ушите се използват и като проява на агресия по време на "брачния период". Ако слонът иска да заплаши хищник или съперник, той си разперва ушите, за да изглежда по-голям и внушителен. По време на размножителния период мъжките секретират т.нар. musth жлеза, разположена зад очите им. Джойс Пуул, добре познат изследовател на слонове, лансира теорията, че слоновете използват ушите си за да разпръскват миризмата на тази жлеза на големи разтояния.