Слон

Еволюция - развитие

Най - ранните известни предци на съвременните слонове са се зародили преди около 60 милиона години. Предците на хипопотами.

Социално поведение

Слоновете живеят в единна добре подредена социална йерархия. Социалният живот на мъжките и женските слонове е много различен.

Женските прекарват целия си живот в групи, съставени от майки, дъщери, сестри и лели. Тези групи се ръководят от най - възрастния женски или матриарха. Възрастните мъжки от друга страна живеят самотен живот.

Социалният кръг на женският слон не свършва с малките и семейството. Освен срещите им с местни мъжки, които живеят в периферията на една или повече групи, животът им включва и взаимодействие с други семейства и субпопулации.

Най - малките семейни групи са от пет до петнадесет възрастни, плюс определен брой слончета от двата пола. Когато групата е твърде голяма, някои от по - големите слоници се отделят и образуват собствена малка група. Те обаче запомнят с кои групи имат роднински връзки и с кои не.

Животът на възрастните мъжки слонове е много по - различен. Когато расте той започва да прекарва повече време в края на стадото, като постепенно тръгва нанякъде сам за няколко часа или дни. В крайна сметка дните стават седмици, а някъде около 40 годишна възраст мъжкият слон се отделя нацяло от своята група. Понякога зрелите мъжки образуват малки групички с други мъжки слонове. Мъжките прекарват много повече време, отколкото женските в борби за надмощие помежду си. Само на най - доминиращите животни успяват да се чифтосат с женските.

Битката между мъжките слонове може да изглежда много ожесточена, но обикновено не нанася сериозни поражения. По - голямата част от битката е перчене помежду им. Обикновено по - малките, по - млади и по - малко уверени животни отстъпват.

Въпреки това, по време на размножителния период, битките могат да са изключително агресивни и от време на време имат сериозни последици. През този период, слонът се бори с почти всеки мъжки, който предявява претенции към женските от неговата територия.

Чифтосване - поведение

Размножителният период е кратък и женските са в състояние да заченат в продължение само на няколко дни всяка година. Разгонените женски се отделят от стадото и привличат мъжките посредством звукови сигнали. Тъй като женските обикновено могат да надбягат мъжките те избягват мъжките, с които не искат да се чифтосват.

Мъжкият започва ухажването, но женските го игнорират в продължение на няколко минути. След това той се спира и започва отново.

Слоновете показват редица сигнали за привързаност, като преплитане на хоботи и поставянето им в устата на партньора. Женският слон не е пасивен в ритуала и прави същото, което прави и мъжкия.

Интелект

С маса над 5 кг слонският мозък е по - голям от този на всяко друго животно на земята. Слоновете са на едно ниво с други интелигентни същества, като например китоподобните и нечовекоподобните примати. Най - големите области в мозъка на слона са тези, които отговарят за слуха, обонянието и координацията на движенията.

Сетива

Слоновете имат много добър слух и обоняние. Рецепторите за слуха се намират не само в ушите, но също и в хоботите и са чувствителни на вибрации. В краката си имат специфични рецептори за ниска честота, които са много добре развити.

Слоновете общуват чрез издаване на звуци, които достигат на големи разстояния - до няколко километра. Част от тези звуци се разпространяват под земята, което е важно за социалната им живот. Слоновете могат да улавят тези звуци чрез поставяне на хобота си на земята и внимателно позициониране на краката.

Зрението на слона не е от най - силните му сетива.

Себеосъзнатост

Самостоятелното признаване е тест на собствените възможности и познания, използвани при изучаване на заобикалящата среда. Когато един слон е поставен пред огледало той се оглежда внимателно и изучава своите белези, които вижда за първи път.

Слонът има уникалната способност да си разпознава изображението и знае, че образа в огледалото е неговия. Тази способност е доказана само при хората, маймуните, делфините, и свраките.

Общуване

Слоновете издават редица звуци при общуването си. Тези гиганти са известни с техните звуци подобни на тромпет, които издават когато надуват въздуха през ноздрите си.

Тромпетирането обикновено подсказва, че слона е възбуден от нещо. Използването му варира от радост до викове за помощ или ярост. Слоновете също така използват и тътен подобен на ръмжане, когато се поздравяват помежду си. Ръмженето се издава посредством устата, която е леко отворена. Това ръмжане може да премине в яростен рев, когато слона се бори с друг слон или животно.

Слоновете могат да общуват на големи разстояния чрез предаване и получаване на нискочестотни звукови вълни (инфразвук), ниско честотен тътен, който може да пътува във въздуха и през земята много по - далеч от по - високо честотните звуци. Тези звуци варират в честоти от 15 - 35 Hz и могат да достигнат сила от 117 db, което позволява комуникацията да се осъществява до 10 километра разтояние. Този звук може да бъде усетен от чувствителната кожа, която се намира по ходилата на слона и по хобота.

За да улавя тези звуци всеки член на стадото трябва да си вдигне единия от предните крака във въздуха и да се обърне по посока на звука или да постави хобота си на земята. Вдигането на единия крак вероятно увеличава контакта със земята и чувствителността на останалите крайници.

Откриването на този нов аспект от социалната комуникация при слоновете е дошъл с развитието на аудио технологиите, които започнаха да изучават честотите извън диапазона на човешкото ухо.

Хранене

Слоновете са тревопасни животни  и прекарват до 16 часа на ден в ядене на растения. Храната им се променя според сезона и районите които обитават.

Слоновете предимно се хранят с листата, кората и плодовете на дървета и храсти, но също така изяждат и значително количество треви и билки.

Слонът успява да разгради и усвои едва около 40% от храната, която изяжда. Те компенсират този си недостатък на храносмилателната система с големите количества храна които поглъщат. Един възрастен слон консумира между 140 - 270 кг  храна на ден.

Размножаване и жизнен цикъл

Социалният живот на слониците се върти около това да се размножават и да отглеждат малки. Женските обикновено са готови да се размножават около 13 годишна възраст, когато навлизат в т.н. еструс, който продължава няколко дни. Женските изпускат специфична миризма и извършват сигнали и специални покани, когато са разгонени.

Слониците предпочитат по - големи, по - силни и най - важното - по - възрастни мъжки, с които да се чифтосат. Такава репродуктивна стратегия води до увеличаване на шансовете на потомството им за оцеляване.

След около 22 месеца бременност, слоницата ражда слонче, което тежи около 115 кг и е високо около 75 см.

Слоновете имат много дълъг процес на развитие. Както е обичайно за по - интелигентните видове те се раждат с по - малко вродени  инстинкти за самосъхранение в сравнение с много други животни. Вместо това, те разчитат на родителите си да ги учат какво трябва да знаят и правят.

В наши дни слоновете са изложени на голяма опасност от хората, които редуцират техните популации и унищожават естественото им местообитание. Все повече възрастни слонове биват избивани, оставяйки младите и неопитни слонове сами в среда, която те още не са опознали напълно. Последиците от това за следващото поколение все още не са известни.

Новороденото слонче обикновено е център на вниманието за всички членове на стадото. Възрастни слонове и повечето от останалите млади слонове  се събират около новороденото и го докосват и галят със своите хоботи. Бебето се ражда почти сляпо и отначало разчита изцяло на своя хобот за да опознае света около себе си.

Слоновете в едно стадо обикновено имат роднинска връзка и всички членове взимат участие в грижата и закрилата на слончетата.

Когато някоя слоница не в състояние да роди и отгледа свое собствено слонче тя взема дейно участие в отглеждането на останалите слончета в стадото. Колкото повече такива "детегледачки" има в стадото, толкова по - голям е шанса на слончетата за оцеляване.

Ефект върху околната среда

Слоновете могат да оказват сериозно въздействие върху екосистемите, които обитават. Това въздействие може да бъде, както положително, така и отрицателно. Чрез събарянето на дървета за да изядат листата те създават празни пространства в горите, някои от които се превръщат в поляни.

По време на сухия сезон, слоновете използват своите бивни да копаят в речните корита, за да достигат до подземни източници на вода. Тези дупки могат да станат основни източници на вода за други видове видове животни.

Слонските пътеки се използват и от други животни. Някои от тези пътища се използват и от хората и се превръщат в асфалтови пътища.