Треска

Веществата, които причиняват треската, се наричат пирогенни или феброгенни. Такива може да бъдат микроорганизми и техните токсини, белтъчини и разпадни продукти от тях (при кръвоизливи, хемолиза, некроза на тъкани и др.), някои хормони (адреналин, тироксин), различни отрови (никотин), хипертоничен разтвор на натриев хлорид (вкаран венозно) и др. Най - честата причина за треската са различните патогенни микроорганизми, поради което понятието треска е тясно свързано с инфекциозните болести.

Във връзка със степента на повишаването на температурата треската може да протече с различна сила. В зависимост от това се различават слаба, средна, силна и много силна треска.

• Слаба треска - температурата не е по - висока от 1°С над нормалната
• Средна треска - температурата не надминава с 2°С нормалната
• Силна треска - температурата е до 3° С над нормалната
• Много силна треска - температурата е с повече от 3° С над нормалната

Всяка треска протича главно в три стадия: стадий на повишаване на температурата, стадий на максимално повишена температура, стадий на понижаване на температурата.

Стадий на повишаване на температурата

В зависимост от естеството на заразната болест температурата през този стадий може да се повишава бавно и постепенно (атипична форма на мит) или бързо и рязко (антракс, устрел, хемоспоридиози, крупозна пневмония).

Най - характерни признаци на първия стадий са следните: студени тръпки, треперене, настръхване на косъма, изгубване на апетита, жажда, изсъхване на кожата, понижаване на кожната температура, бързо уморяване при физическо натоварване и пр.

През този стадий се установява значително усилване на топлообразуването и намаляване на топлоотделянето, с което се обяснява повишаването на телесната температура. Периферните кртвоносни съдове силно се свиват, в резултат на което се намалява отделянето на пот и се засилва изтласкването на кръвта към вътрешните органи, в които настъпва хиперемия.

Вследствие на хиперемията се засилват функцията на бъбреците и образуването на урина. Под въздействието на патогенния агент и на високата температура се учестяват дишането и сърдечната дейност. Стадият на повишаването на температурата може да продължи с часове, а понякога и с дни.

Стадий на максимално повишената температура

През този стадий периферните кръвоносни съдове се разширяват силно (хиперемия) и кожата става гореща, но все още суха. Топлоотделянето заедно с топлообразуването значително се засилват. Студените тръпки и треперенето изчезват.

Трескавият организъм лошо понася резките колебания на температурата на въздуха, които могат да предизвикат тежка простуда и влошаване на заболяването. През втория стадий се проявяват основните болестни признаци, характерни за треската и съответното заболяване. В зависимост от болестта и от общото състояние на организма този стадий може да продължи от два-три дни до две-три седмици.

Стадий на понижаване на температурата

През този стадий съотношението между топлообразуването и топлоотделянето е обратно на отбелязаното през първия стадий - топлообразуването намалява, а топлоотделянето се усилва, в резултат на което телесната температура достига нормалната.

Топлоотделянето се засилва вследствие на силното разширяване на кожните кръвоносни съдове, придружено от усилено потене и уриниране. През последния стадий в организма настъпва имунобиологично преустройство и чрез различните защитни приспособления (фагоцитоза, антитела и др.) се намалява, отстранява се или се обезврежда вредното влияние на етиологичния фактор. Това е вече предпоставка за нормализиране на топлинната регулация.

Понижаването на телесната температура до нормалната може да бъде бързо (1  - 36 часа), критично (кризис), или бавно (7 - 8 дни), литично (лизис). Бързото понижаване на температурата е свързано понякога с известна опасност за организма - настъпване на внезапна смърт вследствие на спиране на дишането. Организмът по време на треската може да претърпи значителни дистрофични изменения, поради което по - трудно може да преустрои бързо своята дейност.