Треска

В зависимост от характера и продължителността на треската, а също и на основното заболяване обмяната на веществата в органигма се нарушава в различна степен. Нарушаването на обмяната е резултат от действието на токсичните пиро-генни вещества и от повишаването на температурата. Известна роля играе и гладуването на организма, което се получава в една или в друга степен през време на треската. Обикновено при треска се засяга обмяната на газовете, въглехидратите, мазнините, белтъчините, на водата и солите и на витамигите. Обмяната на газовете се повишава в някои случаи до 100% поради засилването на окислителните процеси. На всеки градус повишение на температурата обмяната се повишава с 13%. Засилването на окислителните процеси е придружено от отделяне на по-голямо количество топлина.

При треската се нарушава въглехидратната обмяна, за което са показателни намаляването на гликогена в черния дроб, увеличаването на гликозата в кръвта и гликозурията. Когато треската продължи повече време, намалява се количеството на гликозата в кръвта (хипогликемия) поради изразходването на гликогена в черния дроб. Усиленото разпадне на гликозата довежда до натрупването на млечна киселина в кръвта, която се отделя с урината.

През време на треската усилено изгарят мазнините и се нарушава окисляването им до крайни продукти. Образуват се повече ацетонови тела, които се натрупват в кръвта. Увеличава се количеството на мазнините и маслените киселини в кръвта. Появява се ацетонурия. Големият разход на мазнини зависи не само от високата температура, но и от гладуването и интоксикацията, които съпътствуват треската. Обикновено при треска болните значително отслабват поради намаляване на мазнините.

Наред с въглехидратите и мазнините при треската се наблюдава и усилено разпадане на тъканните белтъчини , което е придружено от ди-строфични процеси в мускулите и вътрешните органи. В кръвта се натрупват разпадни азотни продукти, а в урината значително се увеличават азотните вещества. Азотният баланс става отрицателен, тъй като количеството на отделения азот винаги превишава количеството на приетия с белтъчините.

Разпадането на въглехидратите, мазнините, белтъчините и окисляването им до С02, урея и вода протичат екзотермично и представляват източник за получаване на топлина в организма. В резултат на това разпадане, през първия и втория стадий на треската се увеличава топлообразуването. Разпадането на въглехидратите, мазнините и белтъчините се извършва във всички органи. В някои от тях образуването на топлина е особено голямо. Такива органи са черният дроб и мускулите.

Обмяната на водата при треска също се изменя. Поради натрупването на недоокиелени продукти от белтъчната и мастната обмяна в тъканите се повишават онкотичното и осмотичното налягане, в резултат на което се задържа значително количество вода в тях. Това задържане на водата се наблюдава през първия и втория стадий, когато потоотделянето и ди-урезата са намалени. През третия период, когато значително се увеличават топлоотделянето, потоотделянето и диурезата, става изобилно отделяне на вода.

Обмяната на минералните вещества при треска се изменя значително. През първия и втория стадий успоредно със задържането на водата се задържат и хлоридите, които само през третия период се освобождават от тъканите и се отделят в голямо количество с урината. Вследствие на усиленото разпадане на тъканите се наблюдава и увеличаване на количеството на калиевите и фосфорните соли, отделяни с урината.

Разпадането на витамините, особено на аскорбиновата киселина и витамините от групата В, през време на треската е също усилено. При продължителни трескави състояния възникват хиповитаминози поради усиленото разпадане на витамините и незначителното им усвояване.