Треска

Според И. П. Павлов треската трябва да се разглежда като„физиологична мярка против болестта". Установено е, че при заразяване на зайци с холера по птиците и червенка по свинете болестта протича по-леко, ако изкуствено се предизвиква повишаване на температурата (чрез топлинен бод). Установено е също, че повишаването на температурата стимулира изработването на антитела, активира фагоцитозата на левкоцитите и повишава интензивността на действие на различните антитела. Това без съмнение спомага за повишаване на имунните свойства на организма и спомага за освобождаването му от патогенните микроби. Повишаването на окислителните процеси при треската засилва разпадането на микроорганизмите и тъканите, което също спомага за очистване на организма от микроорганизмите. Следователно треската активизира имунобиологичните реакции и ускорява освобождаването на организма от патогенните микроорганизми.

Клиничните наблюдения при протичането на някои заразни болести показват, че липсата на треска или слабо проявената треска се отразява твърде неблагоприятно върху изхода на болестта.

Наред с благотворното влияние върху изхода на заразната болест треската оказва и вредно действие върху организма, особено ако е много силна и продължителна. Високата температура и силно токсичните вещества причиняват ди строфи чни процеси в паренхимните органи и нарушават функциите на различните системи. Рязкото повишаване на температурата може да предизвика дори смъртта на животното.

Крайният извод е, че във всеки отделен случай трябва ла се преценява задълбочено докога треската е полезно явление за болния организъм и откога вредно и тогава да се вземат мерки за нейното прекратяване, като се използуват антипиретични средства.