Треска

Повишаването на температурата и нарушаването на обмяната на веществата при треска нарушават функциите на различните системи — сърдечно* съдовата, дихателната, храносмилателната, отделителната, нервната и др

Нарушаването на функциите на сърдечно-съдовата система се изразява в изменение на сърдечния ритъм и тонуса на кръвоносните съдо-ве. Под действието на високата температура и токсичните пирогенни вещества се възбужда автономният апарат на сърцето по пряк и рефлекторен път и се повишава тонусът на симпатикуса. В резултат на това се учесгява сърдечният ритъм. Установено е, че на всяко повишаване на температурата с Г С отговаря учестяване на пулса обикновено с 8 — 10 удара в минута. Сърдечната дейност се засилва винаги в началото на треската, а по-късно отслабва.

Кръвното налягане в началната фаза на треската се повишава поради засилване на сърдечната дейност и свиване на периферните съдове. През втория и особено през третия стадий кръвното налягане спада твърде ниско поради отслабване на сърдечната дейност и разширяване на кръвоносните съдове.

Дишането при треската се изменя както по отношение на честотата, така и по отношение на дължината и ритъма. Изменението на дишането се дължи на дразнене на дихателния център от високата температура и токсичните вещества. Установено е , че на всяко повишаване на температурата с 1°С отговаря учестяване на дишането с 2 — 3 вдишвания в минута. При учестяване на сърдечния ритъм с 4 удара дихателният ритъм се учес-тява с 1 вдишване в минута. Заедно с учестяването дишането става и по-дълбоко, благодарение на което организмът се снабдява с достатъчно кислород. Обаче при по-силно учестяване на пулса дишането става повърх-ностно. Повърхностното дишане затруднява пълната обмяна на алвеоларния въздух, където се натрупва въглероден двуокис и се влошава снабдяването на организма с кислород.

Потисната е както секреторната, така и моторната дейност на храносмилателния апарат. Секрецията на слюнчените жлези намалява или се прекратява, поради което устната лигавица изсъхва. Изсъхналият и олющен епител в устната лигавица представлява добра среда за развитието на различни микроорганизми, което довежда до възпаление на езика и венците. Епителът започва да се разлага под влияние на развиващите се микроорганизми и от устата се усеща неприятна миризма.

Секрецията на стомашните жлези също се намалява, което става причина за изгубване на апетита. Към това се прибавя и отслабването на моторната дейност на стомаха. Едното и другото довеждат до лошо смилане на вече приетата храна и до задържането й в стомаха. Задържането на храната предизвиква дразнене на стомашните стени и води до повдигане и повръщане.

Храносмилането в тънките черва е нарушено поради намаляване количеството на жлъчката и секрецията на задстомашната жлеза. Особено е затруднено смилането на мазнините и белтъчините. Отслабването на перисталтиката на червата и понижаването на техния тонус, а също и усилената резорбция на водата довеждат до метеоризъм, запек и интоксикация. Това са явления, които много често съпътствуват трескавите заболявания.

Дейността на бъбреците се изменя през различните стадни на треската. През първия стадий количеството на урината се увеличава, а през втория намалява; относителната плътност на урината се повишава. През трегия стадий количеството на отделяната урина отново се увеличава. Понякога в урината се откриват и патологични елементи — албумин, захар.

хналинови цилиндри и др.

Функцията на нервната система при треска също се наруша- ва, но не толкова от повишаването на температурата, а от интоксикацията. Това се проявява предимно с отпадналост, залежаване, силно главоболие, загубване на съзнанието и др.