Как действат глюкокортикоидите?

Тези промени се предизвикват от директното действие на глюкокортикоидите или възникват в резултат от метаболитните отклонения.

Действието на глюкокортикоидите върху централната нервна система се изразява в промяна на поведенческите реакции (при високи дози - агресивност, дезориентация, атаксия) и поддържане на алфа-ритъма. Вегетативната нервна система се нуждае от глюкокортикоиди за нормалната чувствителност на адриненергичните рецептори.

Промените в храносмилателната система се характеризират с понижена резорбция на калций и желязо, увеличена резорбция на мазнини, усилена секреция на пепсин и солна киселина от стомаха и потиснат синтез на муцина.

При продължително прилагане може да настъпи увреждане на стомашната лигавица (включително с образуване на язви) поради хиперацидозата и намалената протективна функция на муцина.

Продължителното прилагане предизвиква и сериозни увреждания на костите (остеопороза, спонтанни фрактури, забавен растеж, забавена калусогенеза) поради усилената резорбция на калций и фосфати, потиснатия синтез на колаген и глюкозамингликани от фибробластите и потиснатата митоза на остеоцитите и хондроцитите.

Прилагането на глюкокортикоидите в последиия период на бременността предизвиква ускорено раждане при преживните животни и конете (при кучета и котки такъв ефект не е установен), което възниква 24-60 час след третирането.

Системното прилагане иа глюкокортикоидите може да предизвика блокиране на хипоталамо-хипофизно-надбъбречната ос и атрофия на надбъбречната кора. Заедно с това може да настъпи и намалено отделяне на тиреотропния и гонадотропните хормони.