Мечка

Животът на този горски властелин е бил обект на безброй легенди, пес­ни, стихотворения, разкази и рома­ни. Те го обрисуват по най - различен начин: ту добродушен и игрив, ту страшен и кръвожаден. Ако искаме да сме обективни, трябва да призна­ем, че и в едното, и в другото има не­що вярно.

В далечното минало голяма част от нашата страна е би­ла покрита с гъсти и непроходими гори. Тогава, както разказва народ­ната приказка, стар "медун" се е ски­тал по тези гори да дири мед от ро­яците диви пчели.

Древните римляни, които преди много векове са владеели нашите земи, са ни оставили като далечен спомен една интересна сребърна монета. На нея е изобразен ловец с мантия и дълго копие, а под него лежаща меч­ка. В празното поле е изписана ду­мата "Хемус" (древното име на Ста­ра планина). Трябва много мечки да е имало по тази планина в онези да­лечни времена, за да бъдат изобра­зени те, даже на монета.

В недалечното минало мечките са били едни от често срещаните бозайници в България. Преди около 150 години всяка зима само в Родопите били убивани по 60 - 100 броя.

За периода от 1889 - 1900 година у нас са били убити не по - малко от 600 мечки.