Приготвяне на лекарствени форми от растителни дроги

Запарка - Лат.: Infusum

Запарките най - често са водни извлеци от растителни дроги, получени чрез инфузиране. Приготвят се предимно от нежни растителни части (цветове, листа, треви, семена, по - рядко от стъбла и др.) или от дроги, чиито активни вещества не са устойчиви на продължително загряване (етерични масла, гликозиди и др.).

При приготвяне на инфузи от дроги, съдържащи сърдечни гликозиди (напръстник, горицвет и др.) или алкалоиди, се използват растителни суровини с определена биологична активност или определено количество алкалоиди.

При приготвяне на запарките се спазва определено съотношение между дрога и извлечител. В случаите, когато концентрацията не е посочена в рецептата, тя е 1:10.

За силно действащите дроги (трева от момина сълза и горицвет, коренище от валериана и чемерика, игликов корен и др.) съотношението е 1:30. За отровните растения (листа от напръстник и др.) то е 1:400.

Запарването се извършва в инфундирка (порцеланов съд, градуиран обемно), но може да се използват и неръждаеми захлупващи се съдове. Заредената дрога в инфундирката се поставя във водна баня и се загрява 15 минути в кипяща водна баня, след което се оставя да изстине до стайна температура в продължение на 45 минути. Когато запарката е в по - голям обем (1 - 3 литра) загряването се удължава до 25 минути.

Извлекът се прецежда през многослойна марля, памук или комбинация от тях. При несъответствие на извлека с предписания обем се прибавя вода, колкото е изпареното количество от нея.

Поради особеностите в анатомичната си структура растителните дроги абсорбират и задържат различно количество вода, вследствие на което предварително се определя техният коефициент на водопоглъщане (количеството вода, задържано от 1 грам дрога). Той дава информация за допълнителното количество вода, необходимо за приготвяне на съответния инфуз.

При приготвянето на запарки чрез разтваряне екстрактите се вземат в количества, съответстващи на дрогата, предписана в рецептата.

Запарките се приготвят ежедневно в малки количества и се използват пресни. При продължително съхраняване те плесенясват или представляват благоприятна среда за развитие на микроорганизми. Настъпват промени в действащите вещества, които водят до намаляване на активността им или до пълното им инактивиране.

Запарките се съхраняват на прохладно място не повече от 2 дни. Прилагат се само по назначение на ветеринарен лекар.