Растения, действащи върху Сърдечно - съдовата система при животните

Морски лук - Лат.: Urginea Maritima (L.) Baker (Scila Maritima L.)
Сем. Кремови - Liliaceae

Описание

Многогодишно луковично растение с безлистно цветоносно стъбло, достигащо 100 - 150 cм височина.

Луковиците са  крушовидни или почти кълбовидни с маса до 2 - 3 (8) кг. Листата са дълги 30 - 60 cм и широки 5 - 12 cм, мечовидни до продълговато яйцевидни, целокрайни.

Цветовете са събрани в гъсто гроздовидно съцветие, дълго 40 - 50 cм. Околоцветникът е 6-листен, зеленикаво - бял или розов.

Плодът представлява тригнездна многосеменна кутийка. Цъфти през юли - август.

Разпространение

Среща се по Средиземноморското крайбрежие от Испания до Гърция, където се и култивира като лечебно растение.

Употребяема част

Луковицата (bulbus Scillae) - използват се средните по - твърди листа, изсушени бързо при 50 - 60 °С.

Химичен състав

Сърдечнодействащи гликозиди от буфадиенолиден тип, производни предимно на агликона сциларенин.

Първичният гликозид в дрогата е глюкосциларен А-триозид с 1 молекула рамноза и 2 молекули глюкоза, но той е в незначително количество.

Главният гликозид е сциларен А-биозид с глюкоза и рамноза.

В по-значително количество е и монозидът просциларидин А, който е рамнозид на сциларенина. В малки количества се съдържат и други гликозиди.

В дрогата освен тях се съдържат още: синистрин - въглехидрат, сходен с инулина, слузни вещества (30%), захари и следи от етерично масло.

Действие

Луковиците на морския лук са известни още на старите гърци, римляните и египтяните като помощно диуретично и отчасти кардиотонично средство.

Дрогата е била използвана предимно като пикочогонно средство. Включвана е била в състава на диуретични вина, хапчета и др. Известна е била тинктурата от луковиците на растението. Познати са някои неогаленови препарати.
Важна индикация е била кардиалният хидропс при стари кучета. Някои са използвали прах от дрогата при недостатъчност на сърдечния мускул.

Тези свойства на луковицата и на препаратите, получени от нея, запазват своето значение и днес. Посочената фармакологична активност се определя от наличните сапонини, които допринасят и със своя отхрачващ ефект.

Препаратите на морския лук се използват и поради тяхното кардиотонично действие. Препаратите с буфадиенолидните гликозиди, на чието действие се разчита, имат средно действие. По активност те са близки на дигиталините, особено гликозидите сциларен А и просциларидин, които определят влиянието на препаратите върху сърдечната дейност. Характерно за тях е, че имат умерено действие.

Препаратите на морския лук не кумулират. В миналото дрогата е била използвана като дератизационно средство в борбата против плъхове и мишки. Активните й вещества увреждат половата система на гризачите. Днес голямо значение имат синтетичните заместители на сциларените.

Приложение и начин на употреба

Намира  приложение поради диуретичния  и експекторантен ефект на дрогата. Прилага се под формата на тинктура и неогаленови препарати.

Примерна рецепта

Rp.:
      Pulveris bulbae Scillae siccae     100.0
      D. S. Да се смеси c кълцано рибено месо.
      Да се постави в изходните отвори, за плъхове.
(Като дератизационно средство)