Растения, действащи върху Сърдечно - съдовата система при животните

Зокум - Лат.: Nerium Oleander L.
Сем. Тойнови - Apocynaceae

Описание

Вечнозелен храст, висок 2 - 4 метра, с гладка тъмносива кора. Листата са линейно ланцетни, дълги 6 - 14 cм, широки 1 - 2.5 cм, кожести, заострени, целокрайни, разположени в прешлени най - често по 3.

Цветовете розови, червени, бели или жълти; събрани в щитовидни съцветия по върховете на клонките.

Венчето е с дълга тръбица и 5-делна коронка. Цъфти през май - август.

Разпространение

Зокумът се отглежда се като саксийно декоративно растение. Произхожда от Средиземноморието.

Употребяема част

Използват се листата на растението (folia Oleandri, folia Nerii).

Химичен състав

Сърдечнодействащи гликозиди от карденолиден тип. Основен гликозид е олеандринът - производно на олеандригенина със захарта олеандроза.

В състава на Зокума са установени са и гликозиди на агликоните -дигитоксигенин, гитоксигенин, адинеригенин и др.; флавоноиди-рутин (кверцетин-3-рамноглюкозид) и кемпферол-3-рамноглюкозид. Освен това в листата се съдържат урзолова киселина, сапонини и др.

Действие

У нас Зокумът е разпространен като декоративно растение. В миналото с лечебна цел са били използвани листата поради наличието на гликозиди с дигиталисоподобно действие. За някои от тях е доказано и строфантиноподобен ефект.

В листата обаче се съдържат и токсични вещества (самите сърдечни гликозиди при неправилно дозиране и назначаване също проявяват токсичност), поради което у нас зокумът не се прилага като сърдечно средство.

В някои страни той е проучен обстойно и отделни гликозиди (олеандрин) с кардиотоиично действие се отпускат за употреба като лекарствени препарати. Препаратите на Зокума в някои страни се използват при остра и хронична недостатъчност на кръвообращението.

Зокумът е много отровно растение, поради което не се употребява у нас !