Растения, действащи върху Сърдечно - съдовата система при животните
Горицвет
Горицвет - Лат.: Adonis Vernalis L.
Сем. Лютикови - Ranunculaceae
Описание
Горицветът е многогодишно тревисто растение с хоризонтално коренище. Стъблата му са високи 15-30 (40) cм, изправени, слабо разклонени, гъсто облистени. Листата са 2-4 пъти пересто наделени с теснолинейни до 1 мм широки, заострени дялове. Цветовете са единични, 4-5 (8) cм в диаметър, разположени на върха на стъблата и разклоненията им. Чашелистчетата са 5-8, яйцевидни, а венчелистчетата 10-24, продълговато елипсовидни, златисто-жълти. Тичинките и плодниците са многобройни. Плодът е сборен, съставен от многобройни сиво-зеленикави плодчета с кукесто носче. Цъфти през периода март - май.
Разпространение
Горицветът расте по сухи каменисти места из храсталаци, пасища и сухи ливади. Среща се предимно на варовити терени - в някои райони от Североизточна България, Източна Стара планина, Западна България, Тунджанска хълмиста равнина от низините до 1100 метра надморска височина.
Употребяема част
Стръковете (herbaе Adonis Vernalis L. ), събрани в началото на цъфтежа.
Химичен състав
Сърдечнодействащи гликозиди от групата на карденолидите (1 - 4%). Те са с най - съществено значение за биологичната активност на дрогата.
"Адонизид" е названието на лесно разтворимата във вода фракция от карденолидните хетерозиди, а "адонивернозид" е неразтворимата във вода фракция. Основен компонент на водоразтворимата фракция е специфичният за горицвета гликозид "адонитоксин". Неговият генин е "адонитоксигенин" (изомер на строфантидина), а захарта е L-рамноза.
Главна съставка на неразтворимата във вода фракция (адонивернозид) е гликозидът "цимарин" с генин строфантидин и захар - "цимароза". Установен е и строфантидиновият гликозид К-строфантин-β. В по - малки количества са изолирани и следните карденолиди: гликозидите адонитоксигенол и вернадигин, производен на строфандогенина и др.
В дрогата се съдържат още флавоноиди - лутеолин и неговите производни: С-гликозидите "ориентин" и "изоориентин", както и моноксилозид на изоориентина (адонивернит). В тичинковите прашници е намерен и "витексин" (С-гликозид на апигенина): захарният алкохол "адонитол" (2.4 - 4%). Установени са също диметоксихинон, аконитова киселина, холин, фитостероли, сапонини, смолисти вещества и др.
Действие
Надземната част на горицвета се прилага често като сърдечно и успокояващо средство. Кардиотоничното действие на препаратите на растението е дигиталисоподобно. Активността им се обуславя от гликозидите от групата на карденолидите. Голямо значение се отдава на цимарина, адонитоксина, К-строфантин-β и др.
Действащите вещества в препаратите от дрогата увеличават силата на сърдечните съкращения, забавят ритъма на сърцето, увеличават ударния и минутния обем. По сила на действие те отстъпват на дигиталисовите гликозиди. Отличават се с по - слабо кумулиращо действие. Активните вещества бързо се разрушават.
Пo - слабо влияят върху проводната функция на Хисовия сноп. Препаратите на горицвета имат съдосвиващо действие и повишават артериалното кръвно налягане. Те подобряват кръвообращението. Характеризират се с по - силно изразено диуретично действие от другите дроги със сърдечно действие.
Горицветът се прилага и като успокояваща дрога. Той понижава възбудимостта на централната нервна система (ЦНС). Проявява противогърчов ефект и антагонизира действието на редица конвулсогенни средства (кокаин, камфора, пикротоксин и др.). Седативното му действие се използва при лечението на нервни заболявания (при неврози). Често се съчетава с бромид, с препарати на дилянката (валерианата) и др.
Има данни и за цитотоксичното и вирусостатично действие на водни екстракти от дрогата.
Приложение
Основните показания са хронична сърдечна слабост, поддържане на компенсацията, декомпенсиран сърдечен порок, нарушения в проводимостта на сърцето, тахикардия и възбуждане.
Функционалните неврози, бъбречните заболявания, придружаващи сърдечно - съдовата недостатъчност, са също индикаци за прилагане на билката и препаратите, приготвени от нея.
Препоръчва се при дистрофии на миокарда и декомпенсирани пороци на сърцето при коне и едри преживни животни надземната част от горицвета да се прилага заедно с валериана.
Начин на употреба и дози
Стръкове от растението се прилагат главно като запарка (1:30). Вътрешно се дава дрогата още под формата на хапове. Използва се и тинктура от горицвет.
Дози на стръкове от Горицвет, вътрешно, за едно лечение | |
---|---|
Едри преживни | 2 - 12 грама |
Конe | 5 - 8 грама |
Дребни преживни | 1 - 2 грама |
Свине | 1 - 2 грама |
Кучета | 0.2 - 0.4 грама |
Котки | 0.1 - 0.2 грама |
Кокошки | 0.1 - 0.2 грама |
Примерни рецепти
Rp.:
Infusi herbae Adonidis vernalis 2.0/300.0
D. S. Вътрешно на 2 приема през 12 часа, за овца.
(При остър ендокардит)
Rp.:
Infusi herbae Adonidis vernalis
— — Convallariae majalis aa 10.0/1000.0
M. D. S. Вътрешно no 200 мл 1 път дневно, за крава.
(При сърдечен порок)
Rp.:
Herbae Adonidis vernalis
— ConvalJariae majalis aa 20.0
Rhizomatis Valerianae 30.0
M. D. S. Да се запари в 2 литра вода. Вътрешно по 2
водни чаши, 2 - 3 пъти дневно, за кравa.
(При сърдечна невроза)
Отзиви