Назад до Класификация

Диви животни

Всеки, който е пътувал из нашата красива страна, който е кръстосвал найните поля, гори и планини, познава забележителните й природни красоти. Обширните и равни поля, гъстите зелени гори и високите красиви планини не са безжизнени. Навсякъде в тях има живот. Хиляди малки и големи животни са намирали и намират там своето постоянно местожителство. Най - известни сред тях са бозайниците.

Кой не е слушал приказки или ловни истории за мечката - този властелин на нашите гори ?! Вече с по - малка популация, тя все по - трудно може да се види свободно по нашите земи.

Най - често може да се срещне величественият мечката, по - рядко може да се види и дивата коза, която си остава истинска царица на планинските висини.

Сред равните ливади или из редките гори често могат да се видят купчинките пръст на винаги скритата под земята прилепите.

Гиганти и джуджета

Представителите на клас Бозайници по своето разнообразие на външен вид и особености на тялото почти нямат равни на себе си сред останалите животни на нашата планета.

Сред тях има такива гиганти и такива истински джуджета, че сравнени помежду си, те като че ли принадлежат към съвсем различни систематични групи.

Големи и малки животни Ако например сравним дължината на еструската земеровка и на огромният кит, то съотношението между тях достига до 1 към 9 500 пъти. Ако се сравни теглото им съотношението достига 6 000 000 пъти!

Докато гигантските бозайници са доста бавноподвижни, най - малките им представители са изключително пъргави и жизнеспособни. Всеки, който е виждал жив невестулката и другите дребни бозайници са бързи и енергични почти през цялото време на деня.

Господари сред животните

Както гиганти и джуджета сред представителите на клас Бозайници има силни и сравнително слаби по сила видове. Не случайно най - силните бозайници носят името "господари на животните". На тяхната ловкост и стршна сила не може да се противопостави, което и да е друго сухоземно животно.

Истинските "господари" сред сухоземните животни спадат към семейството на хищните котки. За всички тях е забележително наличието на остри и дълги кучешки зъби, с които най - често хващат и умъртвяват своята плячка. За улавяне на жертвата им помага много и характерната замаскираща окраска на козината, а също и способността да се прикриват в горските или тревисти местности и незабелязано да нападат своята жертва от засада.

Изключително здравата мускулатура на големите хищни котки е не по - малко необходима за успешния завършек при започналото вече ловно преследване или гонитба. Тук те използват различна тактика: единично преследване или групово взаимодействие. И при двата случая обаче успехът е почти винаги еднакво сигурен.